понеделник, 28 юли 2008 г.

Според Катя от блога на izkustvoto.com Алекс е напълно уникален.


Като прочете заглавието всеки човек (под)съзнателно си прави догадки за както аджеба ще става дума в тази книга. И аз си правех. Очакванията ми са описани в поста, чието заглавие поразително много прилича на заглавието на този пост.

Не предполагах, че книгата ще бъде толкова забавна. Отдавна не съм се смяла, четейки нещо. Хуморът е заразителен, малко черен, но при всички случай е изключително оригинален. Стилът на Букарски е уникален, не просто уникален, ами много уникален

Катя от Изкуството.com прочете книгата на Алекс и написа очакваната рецензия. И аз съм съгласен с нея — Алекс е самобитен и уникален автор.

Спас Колев сподели впечатленията си от книгата

Преди да седна да пиша, реших да проверя какво вече е писано, за да не се повтарям (мързелът е водещ мотив при мен). Това го разбрах, това не го разбрах (но пък и аз песимизмът трудно го забелязвам, по-оптимистична книга от “Чужденецът” не съм чел). Това горе-долу съвпада с моето мнение.

Преди издаването на книгата бях чел един-два текста на Букарски, така че имах представа какво да очаквам. Резултатът надмина очакванията ми - в смисъл, явно не съм бил уцелил най-добрите един-два текста.



Видният български уикипедианец и признат ерудит Спас Колев, написа честна рецензия за книгата на Алекс. Разкритикува ме за запетайките и тиретата (признавам, виновен съм), но като цяло книгата му е харесала.

Прочети цялата рецензия.

Порталът за духовност truden.com публикува разказ от Алекс


...На 22 май 2008 г. в Журналистическия факултет на СУ “Климент Охридски” се проведе промоцията на книгата в България, издадена на български от сдружение “Словото”.


Книгата беше приета много добре от българските читатели, за което свидетелстват многобройните отзиви в Интернет сайтове и блогове. Интервюто, което Алекс даде пред в. “Дневник” беше препечатано със съкращения в едно от най-популярните френскоезични издания в света – Courrier International и предизвика значителен резонанс във франкофонския свят. ... (чети нататък)
Известният портал за духовен живот, религия и самоусъвършенстване truden.com публикува разказа ЗПО от книгата на Алекс.

събота, 5 юли 2008 г.

Алтернативен мъжки


Отново в блога Аз чета се появи рецензия за Алекс, този път от загадъчната Юлия. Юлия е прочела книгата, проникнала е до много дълбоки смислови пластове и вече има свои любими цитати. И като резултат е написала отличен анализ. Юлия благодаря ти, когато Алекс идва в България ще осигурим автограф ;-)

Катя от Izkustvoto.com с намерение да прочете книгата!


Катя от izkustvoto.com е първият човек, който написа за книгата ПРЕДИ ДА Я ПРОЧЕТЕ и сега чака с нетърпение да я купи. Катя, сигурен съм че няма да те разочароваме и ако напишеш едно честно мнение в блога за книгата, ще съм ти много признателен.

Алекс полетя с костенурката

И Лидия Стайкова прочете Алекс. Много интересно явление забелязвам. Вече няколко човека след като прочетат книгата, разсъждават за себе си, а не за книгата. Това ми се струва много добър знак. Означава че книгата ги е докоснала някъде много, много дълбоко, т.е. че книгата наистина е добра, а това ми дава спокойствието че се занимавам с правилното нещо.

Жустин Томс публикува предговора към книгата в нейния блог


Жустин Томс, един от най-позитивните хора, които познавам, беше толкова впечатлена от предговора на Алекс към книгата му, така че просто го публикува и при нея. Ако не сте го чели, цък нататък.

четвъртък, 26 юни 2008 г.

Leeneeann, Даниела и Дачи с мнение за книгата...

"Това е книга - истинско предизвикателство - предизвикателство е да я прочетеш /особено, ако ТОВА не е твоят стил на писане и говорене/, предизвикателство е и да я разбереш.

Книгата е предизвикателство за четене, защото е странна. Писана е от македонец, младо момче, на име Алекс. Ако махнете ругатните, откровените псувни и вулгарностите, от съдържанието като текст ща отпадне 1/3, но като смисъл ще отпаднат 2/3. Невероятно е, как е възможно по такъв невъзможен начин да се каже толкова много. Потресена съм не от псувните, както очакваше Комитата, а от „художественото” им приложение. Не мога да го разкажа, повярвайте ми."

Чети нататък

Задълбочен анализ за "Люде, на които не им се отваря парашутът"

Илла Петрова направи най-задълбочения анализ на книгата на Алекс досега. Не съм много съгласен с нея какво точно значи думата мейнстрийм, но иначе анализът е доста интересен.

"Чудя се, дали някое от нашенските lifestyle-списания би публикувало нещо от Букарски. Склонна съм да се съмнявам. Родните издания, не знам поради що, но се отъждествяват с glamour, сякаш стил на живот имат само богатите...." Чети нататък как продължава.

Интервю с Алекс в kafene.bg


Алекс Букарски и неговият издател за България Константин Павлов се срещаме на улицата, в центъра на София. Срещата ни е уговорена и те идват съвсем навреме, понесли под ръка пакети с книгата на Алекс "Люде, на които не им се отваря парашута". Алекс е голям човек, във всички смисли на думата "голям". Усмихнат, може би съвсем леко притеснен, но открит и готов за разговора ни. Сядаме в двора на едно кафене. Хвърлям бърз поглед на книгата, с тайната мисъл как довечера започвам да я чета. Алекс е нетърпелив - присъщо за възрастта му. Започваме."

Цък нататък за цялото интервю

вторник, 24 юни 2008 г.

Алекс Букарски забелязан във Франция


Френскоезичното онлайн издание CourierInternational.com, препечатва със съкращения интервюто на Алекс в Дневник.

Използвали са отново моя снимка без да ме цитират, но айде, първия път им прощавам

Айде, френски издатели, на редичката застанете, моля

събота, 21 юни 2008 г.

Алекс и аз в Нешоуто на Нед

Моля ви, ако има сериозни хора, четящи този блог, да не пускат клипчетата. Те са изключително несериозни и вулгарни. Предупредени сте ;-)




Първа част



Втора част - Алекс го няма, а Найден играе на руска рулетка.



Трета част



Четвърта част. Какво Алекс попита Найден.

Интервю за КНИГИ News

Доста радикално интервю в Книги News. Тонът на разговора е предопределен от интервюто в Дневник и отзива в Knigi News.

1. Признавам, че бях шокиран, когато прочетох твърдението ви – че фолклорът е фашизоиден. Не че в България не битуват подобни схващания, но все пак не се изразяват публично, дори и в антибългарски издания като вестничето „Дневник”...

— Ох, с македонските медии ситуацията би била по-лоша.

Най-вероятно тези смели изяви въобще не биха ги пропуснали през своите пуританско-посредствени филтри, а ако биха ги пропуснали, всичко ще завърши само с полугласно клюкарене по кьошетата на кулоарите – “Чухте ли какво каза оня Букарски? Ма, не е нормален“ и подобно.

Преди да дойда в България, много по-добри познавачи на българската културната среда ми казаха, че мога да се изразявам много по-свободно и по-дръзко, защото такива изявления в книжовната сфера не са непознато явление.

Но, помислете си, ако не бях направил това изявление.

Най-вероятно нямаше да правите интервю с мен, ами щяхте да правите с някой поет на средна възраст и с родолюбива поезия от Русе.

2. В България се случи така, че партиите и фондациите подбраха група абсолютно бездарни субекти, които са така изградени, че ненавиждат своята страна, не познават нейните история, литература, фолклор. Те бяха назначени на длъжност „писатели и поети, литературни критици”.. Поразително е сходството между случилото се в началото на 90-те години на ХХ век и станалото в края на 40-те години на същия век.

И в двата случая на литературната сцена се появиха диваци, които отричат едно и също – историята ни, литературата ни, фолклора ни. В края на 40-те години тези хора бяха пламенни интернационалисти и уж комунисти, а в началото на 90-те те бяха жарки глобалисти и уж демократи.

Резултатите от тяхната деятелност са едни и същи – в литературата настъпи жестока цензура, издигна се в култ бездарното, но пък послушно служене на партии и на наднационални интереси.

Явно е, че сценарият в постсоциалистическите страни е един и същ – щом от македонски автор произлезе твърдението, че фолклорът е фашизоиден. С една дума- забравете го и това ще е най-висшето ви интелектуално постижение. Още по-простичко казано – това изискват Господарите, това да правим... Така ли е, г-н Букарски?

— Руският юбер-интелектуалец и литературен критик Александър Генис, в своите книжовни текстове за Ню Йорк Таймс, казва че постмодерността на запад е висока книжовност + масова книжовност, а на изток е соц-реализъм и руски авангард.

Може би така е било в Русия, в СССР, но не и в СФРЮ и в НР България ми се струва.

Доколкото ми е познато, с оглед на годините на които съм и които ми носят известни ограничения както по отношение на познанията от първа ръка, така и по отношение на сериозността, която мога да си позволя, когато говоря на тези теми, комунизмът по нашите земи никога не потисна фолклора.

Това не е вярно.

Напротив, комунизмът редовно подхранваше фолклора (добре е описано това и в произведенията на Кундера, но и при други източноевропейски писатели) до такава степен, че той създаде условия за неговия разпад, излезе от неговия контрол и чудовищно мутира в онова, което днес го познаваме като новокомпонирана чалка или попфолк.

На мен са ми съмнителни, ако не и най- съмнителни именно тези т.н. изворни преработки, етно-проекти и подобни.

Черногорският концептуален музикант Рамбо Амадеус има своя група Етно-Мутанти, която му служи за осмиване на разните етно-групи, кои упорито никнат, въпреки че преди 15 години им отмина световната мода.

Че фолклорът не е бил стигматизиран по времето на комунизма е много показателен примерът с Георги Марков, един от най-познатите български публицисти и велик анти-комунист на времето си, който в своите „Задочни репортажи“ описва как Тодор Живков унесено и откачено се кефи на мечкаря с акордеона, който на ушенце му пее новокомпонираната народна песен за „Янко“, нали, неговото партизанско име.

Тогава Марков, перифризирам, казва: От тоя момент разбрах , че сме ръководени от един провинциалист, който се пали по примитивните искри на фолклорната тиня.

Можеби твърде свободно го интерпретирах, но идеята е тази.

Марков не видя нито една универсална ценност в тоя човек, а предполагам и в неговата политика.

За България не знам, но през 90-те в Македония се пишеше и до ден-днешен се пише постмодернистичен модернизъм или постмодернизъм, или с теоретичен речник казано, с историографска мета-фикция, в която се употребяват подобни исторически фигури като Кирил и Методий, Крали Марко и т.н.

Такъв тип литература може ли да пробие в България, Сърбия, или на кое и да е място в Балканите, където до крайност са преплетени културите и всеки си има своята ексклузивна версия за тези фигури?

Разбира се, че не може.

Вие също ми говорите за някаква история. Каква история?

Национал-каша-попара историята ли?

Ако тази ваша история е подобна по липсата на гъвкавост и по единодушието си на официалната македонска история, то с нея можете да се перчите само от Кюстендил до Бургас и никак по-нататък.

3. Как виждате бъдещето на македонската литература без фолклора, който тъй пречи на вашите сънародници да заприличат досущ на германци и англичани?

— Македонската литература сега е почти мъртва и издъхнала.

Не и помагат никакви субсидии, никакви фондации, и никаква апаратура за първа помощ.

Чак докато не заработят най-основните и най-темелни институции в държавата, не може да се очекава че ще стане по-добре.

Дори и да се подобрят обществените обстоятелства, в което се надявам, македонската литература има възможност да оцелее, само ако отхвърли идеолога на македонския фолклор – Марко Цепенков, който заедно с още няколко други писатели са виновни за инвалидизирането на македонския дух на вече няколко поколения.

И най-после, да приключим около фоклора. Не съм сноб.

Аз съм несъмнено дял од една култура (но, която, повтарям, не трябва да бъде изключително национална) от духа и ценностите на една област, от един генетичен код, пък и от характерните черти на традиционната македонска книжовна школа в края на краищата, от чието влияние не мога тотално да избягам.

Но, смятам, че ако бих имал твърда фиксирана принадлежност, това означава, че би трябвало некритично и безрезервно да се покланям на ценности и авторитети, за които, воден от свои лични ценности или в сравнение с други, съм видял, че не са толкова добри, ами са лоши и без никаква стойност.

4. Както разбирам от някой Ваши изявления в българския печат, Вие се чувствата омерзен от македонската литература преди Вашата поява в нея и сте решили да я промените така, че тя да стане ясна и харесвана...

— Всеки ден получавам по две-три предложения за брак на мейла си. Предполагам, това означава, че македонската литература от ден на ден става все по-харесвана.

5. Има някаква мистерия даже и за мен, който поназнайвам нещичко за потайностите на нашенския литературен живот – Вашата книга се появи на нашенския пазар като издание на един сайт „ Словото”, който аз определям като „музикален”, тъй като съдържанието му е концентрирано върху музикалните прояви в столицата. Типична нашенска шашарма, явно продиктувана от някакви интереси, чисто финансови. Защото в България зад всеки литературен уж жест прозира алчността – тя породи постмодернизма ни, те крепи сайтове като споменатия, тя ражда куриозни издателства като „Жанет-45”, което публикува книги, които не се купуват от никого...

— Трябва да имате в предвид, че не познавам до такава степен в детайли издателската ситуация в България.

Във всеки случай, трябва да отбележа, че книгата е издадена почти в САМИЗДАТ.

“Словото“ ни помогна строго само в технически план, особено ни помогна един господин там, на име Мартин [Митов], който свърши много доброволен труд, за да успее издаването.

Използвам този случай, за да му благодаря.

Иначе книгата е финансирана, разпространявана и преведена с гигантските усилия и голяма упоритост от един човек, това е Константин Павлов, голям познавач и любител на македонската съвремена литература.

Споменахте нещо за “музикалност“. След това ако ви се пее, пейте свободно..

7. А що се отнася до „масова” и „тривиална” литература, която уж някой на Балканите създавали и не получавали както твърдиш „парите и славата на писателите от Запад” то това се дължи не на „летаргията на медиите”, а на ЦЕНЗУРАТА В МЕДИИТЕ.

— Съгласен съм, диагнозата е същата.

Люде с твоите схващания държат литературата у нас в състояние на тотална несвобода, те казват така:”Ние сме назначени, пишем каквото са ни наредили миличките Господари и никой не ни чете, тъпите читатели искат друго, а ние няма да ви го дадем!”. И така в страни като България и вашата читателите са като н духвен концлагер- преди трябваше да се възторгваме единствено от соцреализма, сега пък от постмодернизма...

Малко прекалявате и ме уморявате с приказките за това, откъде се финансират авторите. Да не работите в данъчното?

Всяка субсидия, носи в себе си ограничения на свободите, и откъдето и да дойде тя може да влияе лошо на автора.

Ако трябва да дам мнение, фондациите са по-малкото зло от държавата.
Познавам поне двама македонски автори, които пробиват на европейската книжовна сцена, подпомогнати от чужди фондации.

Добре, не са революционери, но пишат прилично добре.

Предполагам, че парите които в държавата са предвидени за техни стипендии тази година отидоха да доставка на нови мебели и офис оборудване в Министерството за култура.

Трябва да разберете, че най-важното от всичко е, дали книгата е добра.
Дали за тази книга сте взели пари от държавата, фондацията или сте заработили от пазара (доколкото това е възможно) е второстепенна работа.
Иначе да, колкото по-независими сте финансово, толкова по-вероятна е вашата творческа свобода.

8. Вие твърдите в интервюта пред вестник „Дневник” (който между впрочем не е български, а немски, както повечето ни издания), че по времето на вашенския соцреализъм „писателите бяха мразени, защото бяха част привилегированата власт. Те бяха повече машинописци и агенти, отколкото писатели или журналисти. Нещо повече, те са били задължени от системата да бъдат и псевдожурналисти, за да им бъде позволено да са и писатели.”. Това сигурно е вярно за Македония, така поне беше и у нас. Но нима сега не е така?! В същия вестник „Дневник” има изписано на изящен български „Колумнисти”. Влезте в този раздел на електронното издание и ще откриете сегашните псевдожурналисти – най-фрапиращ е случая с един от тях – Георги Господинов, който даже бе награден от миличките Господари на вестника и проводен да си почива в Немско, щял да изучи там изкуството да се организира литературен концлагер и да осъществи същото у нас. Не че и сега нашата литература не е превърната досущ в концлагер, но този литературен плут щял да приложи научни методи – целта била да нямало в българоезичното интернетпространство издания като КНИГИ NEWS, които прокарвали антимодернистични идеи, а това разстройвало миличките Господари...

— Моля ви, не бъдете такива типични балканци. Това, че Георги Господинов е получил награда от Германия, трябва да бъде гордост за вас, защото без разлика дали ви допада как пише или не, и дали го храни фондационна хранилка или някой друг, дали пише в германски или в севернокорейски вестник, той все пак промотира българската литература извън границите и повече от който и да е друг в момента, както мога да забележа. Ако за вас е толкова важна българската литература, трябва да го поздравите. А ако смятате, че не трябва да се пише така, напишете вие нещо или издирете и подкрепете някой талант, който ще засенчи неговото писане.


На Балканите всичко се повтаря, сменят се само хората, а диктатурата си остава все една и съща – Христо Радевски бе напсал през 30-те години на ХХ век за компартията ни, че тя била права и когато съгреши, а той се чувствал като нейн войник. Днес също като войници се чувстват и се държат и твоите приятели в България. Е, сега няма Партия, тя се е модифицирала във Фондация и други разни ужаси...

8. Така от дума на дума стигнахме и до може би най-фашизоидното Ви твърдение: „няма вече смисъл да се пише в рамките на някоя малка национална литература, литературата трябва да е наднационална.”. Четете историята, Букарски. Та вие повтаряте точ в точ призивите и премъдростите на Коминтерна! Разбираш ли сега защо ви е внушено да не познавате историята и да я ненавиждате, за да не проумявате че всъщност повтаряте вече случили се неща...

— Да... историята донякъде се повтаря.

България има традиции във фашизма, така че опасността и за днешното, съвременно българско общество е голяма.

Погледнете пациента Сидеров и неговата “Атака“, но и много други загрижени национал-патриотчета, да не ги изреждам по-нататък... Както и да е, Коминтернът не беше тотално лош и зъл, той си имаше и някои предимства. Една от тях беше интернационализмът, който по-късно беше злоупотребен и компрометиран от страна на Сталин. Да, но виждате че днес, с Европейския съюз, това е ценност, това е нещо универсално и необоримо.

Иначе аз силно вярвам в европейското обединение и европейската идея.

9. Какво не ви хареса в България, какво ви харесва в нейната съвременна литература?

— В България бях две-три седмици и предимно прекарах лежерно и туристически. Бях приятно изненадан, че в Пловдив видях толкова хубав и добре запазен римски амфитеатър.

Изглежда страната излиза от дългогодишната икономическа криза, което е добре.

Разбира се, има още много, което може да се направи.

Що се отнася до българската литература, малко съм прочел, но в това, което съм прочел досега, няма много смелост. Някак си, всички се държат настрана, на безопасно разстояние... Предполагам, че потенциалът лежи някъде, но трябва да бъде освободен и да се появи на сцената. Може би ние с тези рядко откровени разговори допринасяме за това. А може би и не допринасяме.

11. Между впрочем има една изключително важна статия в историята на българската литература през ХХ век. Нейн автор е литературният критик Борис Делчев и носи названието:”Фашизмът в нашата литература”, писана е през кървавата есен на 1944 г., а е публикувана в тогавашния орган на българската компартия „Работническо дело”. Борис Делчев тогава посочи поименно кои български писатели били уж фашисти и на тях им се вгорчи живота. По-късно Делчев съжаляваше за своята пламенна глупост при написването на тази отвратителна статия. Но „фашистките” уж писатели бяха „разгромени”, така че като определяте фолклора като „фашизоиден” вие отново не сте оригнален, а просто банален. Злото е винаги банално, г-н Бухарски...

— Луи Фердинанд Селин, Езра Паунд, Кнут Хамсун, Готфрид Бен са писатели, които са симпатизирали на нацизма, но пишат адски добре. Това са големи писатели, които и въпреки тази идеологическа дамга, са големи хора на изкуството. Значи, аз нямам проблеми с фашистките писатели, в смисъл с писателите, които са гледали със симпатия на фашисткото движение, поне в началото, когато им е изглеждал като нова алтернатива на дотогавашния порядък. (разбира се, доста гадно са се прекарали в оценките)

Имам проблем с писателите, които ЛОШО пишат.

Писателят, който лошо пише, пише фашизоидно. Дори да се мисли той и за най-голям комунист, анти-фашист или демократ, все тая.

Подобен е примерът с прилепчанеца Димитър Талев.

Той е бил симпатизант на великобългарската политика на цар Борис, който беше в съюз с Хитлер и след 9-ти септември е осъден като враг на народа и фашист. Но извън това, неговата проза има европейски качества и Талев може да бъде рамо до рамо с всички големи европейски писатели.

Днес в Македония има някои опити да бъде реабилитиран, мисля че и в неговия роден град тази година беше поставена драмата “Светилник“.

Всичко това върви бавно, много бавно, именно заради фолклористите по фотьойлите.

И тъй като говорих по много чувствителна тема, която може погрешно да се интепретира, бих искал да добавя още една важна работа: Идеологията е в тясно родство с естетиката, и според това всичкие писатели, симпатизанти на фашизма, включвайки и Талев, въпреки очевидните качества на техните произведения, всички техни мнения и отсъждания трябва да се приемат с известна степен на съмнение – особено, добавям, поради техните директни връзки с фашиските движения.

12. Какво не Ви харесва в КНИГИ NEWS?

— Не ми харесва името. Книги Нюз. Смес на фолклор — КНИГИ и на англицизъм — НЮЗ, т.е. интернационализъм. Съмнителни сте.

Да не лапате по някоя паричка от фондациите? А? А? А? Шегувам се. Продавайте книгата ми и сложете голяма моя снимка – за да се продава по-добре.

САМОТО ИНТЕРВЮ В ЦЯЛОСТ (има още коментари от интервюиращия)

Интервю в knigoteka.com

В knigoteka.com излезе интервю за читателските предпочитания на Алекс.

Премиера на книгата - видеозапис



Премиерата на книгата - Константин Павлов, Момчил Николов и Алекс Букарски казват по няколко думи...





Алекс отговаря на въпроси

четвъртък, 19 юни 2008 г.

19 юни 2008 г. — къде и как може да се закупи книгата

Скъпи читатели, моля настоявайте на място в книжарницата да ви изровят "Люде, на които не им се отваря парашутът". Обикновено я слагат на такива места, където човек сам не може да я намери. Също така ми пращайте съобщения на komitata@gmail.com за места където книгата е изчерпана, за да взема мерки. Обикновено не ми казват, ако книгата свърши някъде.

По Интернет:


"Словото"
"Българска книга"
"Книготека"
"Български книжици"
"Пингвините"
"Мобилис"

По книжарниците, по търговски вериги


Пингвините (има интерактивна карта)
Orange Center

По книжарниците, по градове:

Книгата вече може да бъде закупена по книжарниците из цялата страна, в следните градове:
Айтос
— Пингвините, ул. "Ал. Стамболийски" 10
Бургас
— Пингвините, ул. "Александровска" 147
Варна
— Пингвините, пл. “Митрополит Симеон”, Козирката
— Пингвините, ул. "Прага" 7
— Пингвините, ул. "27 юли" 13
— Пингвините, ул. "Яне Сандански" 1
— Пингвините, Варна Phohe Mall, бул. "Сливница" 201
Велико Търново
— Пингвините, ул. "Оборище" 18А, CENTRAL MALL
Видин
— "Пингвините", ул "Градинска" 7
Габрово
— Пингвините, ул. Радецка 9
Горна Оряховица
— Пингвините, пл. "Георги Измирлиев" 1
Добрич
— Пингвините, ул. "25 септември" 32
Казанлък
— Пингвините, ул. Искра 8
Козлодуй
— "Пингвините", ул. "Христо Ботев" 1
Ловеч
— Ловеч сити център
Лом
— "Пингвините", ул "Дунавска" 17
Монтана
— Книжарница, ул. "Трети март" 73
Плевен
— "Пингвините", ул "Възраждане" 7
Разград
— Пингвините, бул. "България" 5
Русе
— Пингвините, ул. "Александровска" 48
Свищов
— Пингвините, ул Цар Освободител 2
Сливен
— Пингвините, ул. "Цар Освободител" 1
София,
— "Български книжици", на ул "Аксаков" под колоните на "Кристал",
— "КНИГОМАНИЯ", на последния етаж на мола на "Опълченска" и "Стамболийски"
— "Пингвините", на ул. "Веслец" №4 (ъгъла с "Дондуков")
— Orange Center, на ул. "Граф Игнатиев"
— "Славейков" - голямата книжарница на мястото на кино "Култура"
— Orange Center, Бизнес парк "Младост", сграда 8
— Orange Center, Sky City мол — зад завод "Електроника"
Стара Загора
— Пингвините, ул. Цар Симеон Велики 90
— Пингвините, ул. Цар Симеон Велики 133
— Orange Center, ул. Цар Симеон Велики 117
Хасково
— Пингвините, ул Съединение 12

вторник, 17 юни 2008 г.

Новини по разпространението на книгата

Страхотна новина. От утре, книгата ще се разпространява в книжарниците на Пингвините, а те са по цялята страна, както и в Orange центровете!

Имайте търпение и питайте в книжарницата за книжката, защото не винаги я излагат на видно място.

Днес ходих до книжарницата на СИЕЛА - КНИГОМАНИЯ, на последния етаж на мола на Опълченска и Стамболийски. Книгата я има наистина, и е сложена при новите книги, но е сложена хоризонтално и не можах да я забележа. Така че, ако я търсите, питайте, за да ви я посочат!

събота, 14 юни 2008 г.

Участие на Алекс Букарски в РЕТВ



Дискусия по политически и литературни теми в РЕТВ

петък, 13 юни 2008 г.

Нови места където може да се купи книгата на Алекс


Нови места където може да се купи книгата на Алекс:

Офлайн (засега все още само в София) —

1. В бутика "Артишок" (Сами се обадиха, че искат да продават книгата! Браво! Браво! В бутичето се продават ръчно изработени аксесоари, някои от които хващат окото, а човекът, който продава е изключително любезен...)



Адресът е ул. Ивайло 28 — това е на кръстовището на ул. Ивайло с бул. "Македония", близо до площад "Македония". Нищо символично няма в адреса ;-)

2. В книжарницата на СИЕЛА в ТЪРГОВСКИЯ ЦЕНТЪР (МОЛА) на ОПЪЛЧЕНСКА И СТАМБОЛИЙСКИ. Когато най-накрая успях да се добера до управителката, тя възкликна "Ама най-сетне, знаете ли колко човека ме питаха за тази книга!" . Попита ме също мога ли да и доставям количества. Ама разбира се, количествата чакат. Книжарницата е огромна и хубава, на последния етаж на мола, предполагам всички я знаете...

Онлайн —

В knigoteka.com. Ако я няма, ще се появи всеки момент онлайн.

Местата където вече се продава — виж тук.

Интервю с Алекс във вестник Дневник

Петър Добрев направи убийствено интервю, което се радва на огромен интерес и бъка от коментари вече трети ден в Дневник:

http://dnevnik.bg/show/?storyid=512618


Отделно, пълният текст на интервюто може да бъде намерен тук (включени са отпадналите във вестника няколко политически въпроси):

http://petyr.blogspot.com/2008/06/blog-post_13.html

както и на македонски в блога на Алекс (където дискусията също е много гореща):

http://bukarski.blog.com.mk/node/163394

понеделник, 9 юни 2008 г.

Люде на които не им се отваря парашутът - откъде и как да се купи

Засега "Люде, на които не им се отваря парашутът" от Алекс Букарски може да се купи онлайн от
Българска книга
Български книжици

И офлайн
от Български книжици. (Малката книжарница на "Кристал" под колоните). Питайте, защото книжката е завряна под други книжки и не се вижда.

Ако книжката е изчерпана, моля пишете, че не винаги се сещат от книжарниците да ме уведомят. Благодаря!

Ако не ви устройват горните два начина, можете да ми пишете на komitata@gmail.com, ще измислим нещо заедно.